Особения статус на Орехово ни най-малко не му помогнало да избегна масовото помохамеданчване в Родопите през 1666 г.Историческите извори свидетелствуват: “… редица села в долината на р.Чепеларска били унищожени и престанали да съществуват:Беляница в землището с.Павелско, Славоску в землището на с. Югово, Стафур в землището на с.Орехово, Погоре в землището на с.Малево, Мергеле при Нареченски бани и т.н.В други източници четем :”… Хорепископ в Орехово е бил някой си дядо Андрия.Той бил умът на селото.След дълго мислене и съветване със селяните си намерил за монасип най-после да отиде при турците.Що са говорили и колко, това не ни е известно, знае се само, че за да се спаси селото от огън и меч, а хората от цепалник- рупса гилотина, Андрия казал на раховци, че той хорепископът, ще се почохамеданчи и който иска да живее, трябва да стори същото.Никакъв друг изход нямало..”.От други извори научаваме, че църквата “Св. Атанас” сред селото е била съборена и на нейно място с помощта на някой си ага от Сафтъще (Студенец) е била изградена джамия, “отдето ходжата е пял молитви напук на непотурчените българи..” Според друго предание по време на масовото помохамеданчване били опожарени всички черкви и параклиси в землището на с.Орехово.Била срината до основите черквата в сегашната местност Имамова черква, а попът приел исляма и станал имам.Една нощ му се присънило, че някой му казал тайно да изгради разрушената църква.Той изпълнил повелата и детето му, което дълго време гледал болно, оздравяло.По онова време наред с помохамеданчването вървяло и претопяването чрез кръвосмешение посредством брак на турци с български момичета.Случаите показват, че късно приелите исляма най-трудно се приобщавали към новата вяра и оставали най-ревностните защитници на християните при надвисналия опасности над тях през време на робство.
През Ропката често минавали хайтите предвождани от причутия Мехмед Синап.Хайтите опустошавали по пътя си селца и махали без оглед на вероизповеданието на жителите им.Султанът бил принуден да издава редица фермани за сформиране на местни отбранителни отряди, начело със селските първенци.През есента на 1803г. тогавашният управител на Рупчоската околия Кара Ибрахим заел планината Бяла черква между манастира и върха” Св.Илия” над с.Лилково.Кара Ибрахимовият отряд бил предназначен да помага и действа, където стане нужда – на запад, на изток или на север към Пловдив…”
Според преданието част от населението на Орехово, предимно деца и старци, се скрили в пещерата в местността Заград.Хайтите обаче ги открили с хитрост и запушили входа на пещерата със слама, след което я запалили.От задимената пещера, наречена след това “Челевещата пещера”, се спасило само едно момче на име Дело, син на преселника от Богутево Мило, което по-късно станало основател на Деловия род.Дело е дядо на Димитър Радюв(Русафин).Бягайки от смъртоносния дим, той се влачил из теснините на пещерата и вечерта излязъл на другия край.Вероятността една чест от ореховци да са били изгорени в “Челевещата дупка” от хайтите се подкрепя от някои публикации и писмени показания на местни жители в миналото.Ето някои от тях: “…тази пещера съдържа много човешки кости, за които преданието разказва, че са остатъци от ореховски жители, скрити там от зулумлуци при потурчването на Рупчоския край.
През Ропката често минавали хайтите предвождани от причутия Мехмед Синап.Хайтите опустошавали по пътя си селца и махали без оглед на вероизповеданието на жителите им.Султанът бил принуден да издава редица фермани за сформиране на местни отбранителни отряди, начело със селските първенци.През есента на 1803г. тогавашният управител на Рупчоската околия Кара Ибрахим заел планината Бяла черква между манастира и върха” Св.Илия” над с.Лилково.Кара Ибрахимовият отряд бил предназначен да помага и действа, където стане нужда – на запад, на изток или на север към Пловдив…”
Според преданието част от населението на Орехово, предимно деца и старци, се скрили в пещерата в местността Заград.Хайтите обаче ги открили с хитрост и запушили входа на пещерата със слама, след което я запалили.От задимената пещера, наречена след това “Челевещата пещера”, се спасило само едно момче на име Дело, син на преселника от Богутево Мило, което по-късно станало основател на Деловия род.Дело е дядо на Димитър Радюв(Русафин).Бягайки от смъртоносния дим, той се влачил из теснините на пещерата и вечерта излязъл на другия край.Вероятността една чест от ореховци да са били изгорени в “Челевещата дупка” от хайтите се подкрепя от някои публикации и писмени показания на местни жители в миналото.Ето някои от тях: “…тази пещера съдържа много човешки кости, за които преданието разказва, че са остатъци от ореховски жители, скрити там от зулумлуци при потурчването на Рупчоския край.
